Връх Вихрен
Вѝхрен е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра той е втори по височина в България след Мусала в Рила и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп (Гърция). Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток). С тези два върха го свързват седловините Премката (2610 м) на север и Кабата (2535 м) на юг. Гледан от Банско Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг — на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин от различните посоки. Скалите, които изграждат Вихрен, са мрамори, които не задържат вода, поради което в целия район на върха няма реки и езера. Най-близките езера са Влахините на югозапад. Растителността по склоновете на Вихрен е бедна — трева и лишеи, докато животинският свят е по-богат — има птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават Казаните в подножието на върха. Цветето еделвайс се среща в изобилие по скалния ръб Джамджиеви скали. От страната на хижа Вихрен върхът представлява стръмен купол, по който се качва основната пътека, известна като "Царската пътека". Тя стига до Кабата и оттам атакува самата пирамида. От страната на Казаните се издига отвесна стена, висока до 300 м, по която има изградени няколко алпинистки маршрута. В подножието ѝ има вечен сняг — малък ледник с размери 90 на 40 м. Тази стена е изкачена за пръв път през 1934 г. от германските алпинисти В. Мозел и Ф. Ауер, а в зимно време през 1949 г. от Ал. Белковски и Вл. Лободин. От страната на Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване. Има и трети начин за изкачване на върха, който обаче се препоръчва само за туристи с опит в катеренето. Става дума за маршрута по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижа Вихрен. До 1942 г. върхът се нарича Елтепе. Сега това име носи малкият заслон в Големия казан под върха. Вихрен е и сред Стоте национални туристически обекта. Печат има в туристическата спалня в Банско и в хижа Вихрен.
Връх Кутело
Кутело e вторият по височина връх в планината Пирин. Височината му е 2908 м. Също като Вихрен, който се намира в съседство на юг, и Кутело е мраморен, но склоновете му, макар и много стръмни, не са скалисти и по него има по-малко и не толкова сложни алпинистки турове. Алпийски обект е североизточният му ръб, където има турове от категория "б". Кутело е връх с четири връхни повишения. Разликата във височина между тях е съвсем малка - тази на север е с височина 2907 м н. в, а разположената на изток е висока 2908. На юг от Кутело е седловината Премката, през която се минава за Вихрен, а на северозапад тесният карстов ръб Кончето свързва Кутело с Бански суходол. През Кутело не минава маркирана пътека, но от югозападната страна под върха, където склоновете са по-полегати, в камъните е вдълбана маркираната с червено подсичаща пътека от хижа Вихрен към хижа Яворов. Туристите, които искат да минат през Кончето, трябва да се качат до самия връх и оттам да слязат до карстовия ръб. Името Кутело носи и тесния безводен циркус, вкопан между алпийския рид Църномогилски чал (с най-висока точка 2682 м н.в.) и страничното разклонение Равния чал. Последното е остатък от денудационна повърхнина, която в източните си части се снишава стръмно към долината на река Бъндерица.
Връх Бански суходол
Бански суходол е връх разположен е в северния дял, на главното било в неговата карстова част (виж мраморен дял) . Височината му е 2884 метра и се нарежда на трето място сред пиринските върхове, ако разглеждаме връх Кутело като единствена кота с височина 2908 метра. На югоизток от Бански суходол, по главното било, е разположен връх Кутело. Двата върха са свързани със седловината Кончето - шеметен труднопроходим карстов ръб с най-малка ширина до 70 сантиметра. На северозапад от Бански суходол по главното било е разположен безименен връх, от който на север-североизток се отклонява карстовия Котешки рид. Оттам главното било продължава в посока запад-северозапад към връх Баюви дупки.
Североизточният склон на Бански суходол представлява отвесна 300 метрова мраморна стена, която се спуска към едноименния циркус Бански суходол. В циркуса се запазват множество целогодишни снежници, разкрити са няколко карстови пещери. Югозападният склон на върха - известен като Странето - се спуска към долината на Влахинската река под наклон около 70°. Макар склона на югозапад да не толкова стръмен сравнен със североизточния, денивелацията от върха до Влахинската река е около 1000 метра и представлява внушителна и незабравима гледка. В тази посока се открива просторна панорама към последните два карстови исполина Вихрен и Кутело, гранитните Хвойнати връх и Муратов връх, както и към страничното Синанишко било и неговите ридове и циркуси - Влахински циркус, Влахинските езера, ридът Гредаро, Гергийския циркус и в далечината мраморния зъб на връх Синаница.
Полежан
Полежан (старо име Мангър тепе) е най-високият гранитен връх (карлинг) в Пирин и четвърти по височина след мраморните първенци Вихрен, Кутело и Бански суходол. Висок е 2851 м. Той е първенецът на Полежанското странично било, където се намират още Малък Полежан (2 820 м.), Газей, Безбог, Каймакчал и Дисилица, както и внушителният ръб Стражите. Старото му име, преди да бъде преименуван през 1942 г., е Мангър тепе, което идва от турската дума мангър, тоест монета. Това е така, защото върхът е покрит с каменни плочи, които подобно на монети се клатят и тракат, когато се върви по тях. Най-близката хижа е Безбог на около 2 ч. път. От Полежан от Полежанското било се отделят две малки странични била - Безбожкото с връх Безбог, което се спуска към Места, и Газейското с връх Газей, което се спуска към долината на Демяница и образува стръмна странична долина, по която върви пътека. Около Полежан се намират двете най-високи езера в Пирин - Горното Полежанско (2710 м), което е най-високо и в България, и Горното Газейско, което е на второ място в Пирин (2642 м). Те обаче не се намират в Полежанския циркус, който отстои на север.
Връх Каменица
Връх Каменица е петият по височина връх в Пирин, висок 2822 м. Той е най-висок на Каменишкото странично било, разположен между Малка Каменица на север и Яловарника на юг. От него на запад се отделя късо било, завъшващо с малкият връх Каменишка кукла (2690 м), а малко по на юг се отделя и дългият Беговишки рид, който разделя долините на реките Беговица и Мозговица. Именно с Каменишка кукла връх Каменица придобива характерния си и много популярен вид, гледан от Тевното езеро. От север той е скалист и широк с отчетливо остър връх, а под скалите има голямо поле от морени. Това е причината за носи името Каменица. По северната му стена има катерачен тур от категория II "б". От юг е каменист, но по-полегат и не толкова внушителен. До него може да се стигне от заслон Тевно езеро, хижите Беговица (наричана още Каменица) и Пирин. През него не минават туристически маршрути, но който го изкачи, няма да съжалява, тъй като от върха му се открива забележителна панорама.
Малък Полежан
Малък Полежан (Малък Мангъртепе) е намиращ се в северния пирински дял, на Полежанското странично било. Изграден е от гранити. Висок е 2822 метра и се нарежда сред десетте най-високи пирински върха. Малък Полежан е разположен на скалист ръб между върховете Полежан и Джангал. От Полежан на североизток го отделя къса и плитка проходима седловина. Непосредствено до нея в източна посока е разположено най-високото езеро в нашите планини - Горното Полежанско езеро. Южно от Малък Полежан в посока Джангалска порта и връх Джангал се редуват няколко по-ниски коти с характерна форма, наречени Обидимски ушици. Източните склонове на върха са много стръмни, затревени, със сипеи от нестабилен материал, на места отвесни и скалисти. Северозападния склон на Малък Полежан представлява масивен сипей от характерните за района плочници, чиито най-ниски части опират в Горното Газейско езеро. На югозапад от върха е вдълбан малък висящ циркус, отворен над долината на река Валявица. В западна посока от Малък Полежан започва къс рид-отклонение към съседния връх Газей.
Връх Баюви дупки
Баюви дупки (Баюва дупка) е връх в северния дял на Пирин планина, на Мраморното било. Висок е 2820 м. Разположен е на карстовото било между върховете Разложки суходол и Бански суходол. Изграден е изцяло от мрамори. Баюви дупки има три ясно изразени връхни точки, котата е на най-южната от тях. При най-северната се отделя на североизток скалистия карстов рид Средоноса. Между връхните точки главното било се стеснява на места до 50 см. Източните склонове на върха към едноименния циркус Баюви дупки са отвесни и недостъпни. Западните му склонове са силно наклонени към долината на Влахинска река. На 470 метра югоизточно от върха по главното било е разположен най-високият алпийски заслон в България - Кончето. Северно от Баюви дупки е разположена седловината Каменитишки превал. От превала до заслона водят три пътеки. Най-често използваната е маркирана в червено и подсича стръмните западни склонове на Баюви дупки. Втората следва главното било по самия му ръб. Третата подсича най-северната връхна точка и се включва във втората пътека. Последните две пътеки не са маркирани.
Връх Кончето
Кончето е стръмна и трудно достъпна седловина в Северен Пирин. Разположена е на главното планинско било на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстовия ръб между върховете Бански суходол от северозапад и Кутело от от югоизток. Дължината на седловината е около 150 м, като в най-тясната си част достига до 0,50 м. Североизточните склонове на Кончето, които са обект на алпинизъм се спускат почти отвесно към циркуса Бански суходол, а югозападните (известни като Странето) под наклон 70° - към долината на Влахинска река. Геоложката основа е от окарстени протерозойски мрамори. За първи път през 1934 година при зимни условия през Кончето минават българските алпинисти Никола Миронски и Любен Телчаров. Преминаването на седловината се улеснява с поставянето през 1963 година на въжен метален парапет и прокопаването през 1969 година на пътека по югозападните ѝ склонове . През Кончето преминава маркирана туристическа пътека от хижа Яворов за хижа Бъндерица и хижа Вихрен. На 15 минути северозападно от седловината се намира алпийският заслон Кончето.
Връх Газей
Газей е връх в Пирин, разположен на малко странично било на Полежанското странично било. Висок е 2761 м, което го поставя на 11-то място в планината. Откъм Полежан изглежда малък, едва издигнат над Горното Газейско езеро, но западните му склонове, спускащи се към долината на река Демяница, са шеметни. От долината върхът изглежда внушителен, вижда се ясно дори от Разложкото поле. Под големия Газейски връх има и по-нисък, който също се вижда внушително от долината. Газейското било оформя неголям циркус, в който са разположени двете Газейски езера - едни от най-високите в Пирин и в България изобщо, както и Газейска река. Предполага се, че името на върха идва от турската дума "гаази", която означава "непобедим". По време на Възродителния процес името му бе сменено на Войводски връх, и макар все още да стои официално на картите, то не е прието от туристите и се използва по-рядко. Северозападният ръб на Голям Газей е алпийски обект от II б категория.
Връх Тодорка
Тодорка или Тодорин връх е масивен връх в Пирин, България, най-висок на Тодориното странично било и всъщност единствен връх, който се намира на него. Със своите 2746 м. се нарежда на 11-то място в планината. Той е гранитен, но не е скалист, въпреки че се отличава с много стръмни склонове. Представлява сравнително късо било с три върхови точки, наричани съответно Голяма, Средна и Малка Тодорка. Голяма Тодорка се намира най на север и гледана от Банско впечатлява с пирамидалната си форма. Именно по нейните склонове са направени няколко писти, на които разчита ски-туризмът в Банско. От Голяма Тодорка билото върви на югозапад, за да стигне до Средна Тодорка (2706 м), след което се откланя на югоизток до Малка Тодорка (2712 м). От изток в така оформения циркус се намират двете езера Тодорини очи (виж Василашки езера), край които минава пътеката от хижа Вихрен до хижа Демяница. От запад се простира Бъндеришката долина, която завива по характерен начин, следвайки завой на връх Тодорка. Ето защо от Банско краят на долината (връх Възела) не може да се види. Тодорка може да се изкачи най-лесно откъм Тодорината порта (на юг от върха в началото на Тодориното било), откъдето денивилацията до Голяма Тодорка е само 170 м, а също и от север, от Шилигарника. Там е единственото истински скалисто място на върха - тесен зъбер, който свързва горните станции на лифтовете с върха. Емоционално и незабравимо изживяване може да бъде изкачването направо от хижа Вихрен по стръмните Тодорини улеи, но за това е необходима сериозна подготовка и мотивация. От върха се открива широка панорама. Забележителна е гледката към върховете Вихрен и Кутело на запад, както и към Стражите на изток. На юг пък над всички други върхове се издига могъщият ръб на връх Каменица. На север при ясно време Банско се вижда с такава чистота, че спокойно могат да се различат всички улици и сгради. Името на върха е свързано с две легенди. Първата от тях твърди, че юначната българка Тодорка, защитница на крепостта Ситан, до последния си дъх се борила с друговерците турци и предпочела смъртта пред поруганието (в различните варианти тук се намесва и персонаж на има Мурат бей, на когото е кръстен връх Муратов). Гонена от турците, тя се качила на върха над крепостта, хвърлила се в бездните му и загинала. Според втората легенда една местна девойка на име Тодорка след като не могла да склони баща си да я даде за жена на нейния любим Васил (Василаки), избягала от дома и като се качила на върха, заплакала, от което се образували двете езера Тодорини очи (или още Тодорини сълзи). Васил напразно я търсил, докато накрая стигнал до близкия връх Василашки чукар и там, отчаян, се хвърлил в езерото под върха (едно от Василашките езера).
Връх Джангал
Джангал или Дженгал (2730 м) е един от най-красивите върхове в Пирин. Гранитната му снага се издига на страничното Полежанско било, между седловината Джангалска порта и връх Момини двори. Склоновете му стръмно се спускат към ограждащите го циркуси. Откъдето и да бъде гледан, върхът има величествен вид.
В туристическата литература името на върха най-често се свързва с едно от значенията на думата "джангал" - дойна овца, която е загубила агнето си. При стрижбата на тези овце оставяли по един кичур вълна, за да ги отличават от останалите. Някои автори на туристическа литература неправилно твърдят, че думата джангал означава пискюл. Тези думи имат коренно различно значение. Други свързват названието с няколко легенди, според които Дженгал е божество от култа към бог Перун, име на хайдутин или главатар на разбойническа дружина действали в района. Два пъти са правени опити за смяната на името на върха. Първият е през 1942 г., със заповед на Министерството на народното просвещение. Съгласно нея Джангал е преименуван на Голец, име което не успява да се наложи през годините. В края на 80-те години на XX век е направен нов опит и върхът е наречен Самодивски. Това название също не доби популярност сред местното население и туристите.
Джангал може да бъде изкачен от няколко места. Най-достъпната и удобна пътека започва от заслон Тевно езеро. Тя е означена с неофициална маркировка - боя, оранжеви точки. Пътеката, започваща от заслона, се изкачва на седловината югоизточно от връх Валявишки чукар, след което се спуска надолу в източна посока, достигайки назъбения гребен южно от в. Джангал. Тя подсича гребена от северозапад, след което излиза на него в северния му край. От това място връхната кота се достига по лесен терен от южната страна. Възможно, но опасно и с висока техническа трудност, е изкачването откъм седловината Джангалска порта. Пътеката е едва забележима, на места обрасла с клек. Тя преодолява стръмен назъбен гребен и излиза на малко плато по северния склон на върха. От него сравнително лесно се изкачва връхната кота. Изкачване може да се направи и откъм Попово езеро. Пътеката на много места се губи по склона. Тя минава между отвесните скали над езерото и излиза на платото по северния склон на върха, където се събира с тази от Джангалската порта.
Връх Момин двор
Връх Момин двор (Момини двори) е гранитен карлинг в Пирин планина с височина 2725 метра. Намира се в Северен Пирин на главното планинско било. Върхът има ясно изразена пирамидална форма и е формиран от ерозивното действие на ледници в трите съседни циркуса - Валявишки циркус, Поповоезерен циркус и циркус Белемето.
Три къси проходими седловини свързват Момини двори със съседните му върхове. Западно от Момини двори се намира връх Валявишки чукар. По седловината между него и Момини двори се преминава от циркус Белемето към Валявишки циркус (по маркирана с оранжеви петна пътека от заслон Тевно езеро към връх Джангал). Седловината Лява краледворска порта свързва Момини двори с разположения на югоизток връх Кралев двор. През нея минава основната, маркирана в синьо пътека (до Попово езеро) от заслон Тевно езеро към Краледворски циркус и хижа Безбог. На североизток от връх Момини двори се отделя мощното Полежанското странично било. Там е разположен съседния връх Джангал. Портата между него и връх Момини двори е трудно проходима, през нея може да се мине от Валявишки циркус към Краледворски циркус. Момини двори може да се изкачи за около 40 минути по стръмна пътека по западния ръб от заслон Тевно езеро.
Връх Кралев двор
Връх Кралев двор е гранитен карлинг в Пирин планина с височина 2680 метра. Разположен е в южния централен дял на главното пиринско било. Гледан от района на Тевно езеро, Кралев двор има характерна триъгълна форма, леко килната на север-северозапад. Острият и скалист карлинг е формиран от ерозивното действие на ледници в циркусите Демиркапийски , Краледворски и Белемето.
Северно от Кралев двор е масивният карлинг Момин двор. Двата върха са свързани с важна леснопроходима седловина - Лява Краледворска порта, проход от Краледворския циркус към циркус Белемето. През нея минава основната пътека от хижа Безбог до заслон Тевно езеро. Различима е от съседната Дясна Краледворска порта по каменните пирамиди в най-ниската си част.
На юг от Кралев двор се отделя страничното било на връх Каменица. Първата съседна кота от Каменишкото било е връх Малка Каменица. Двата върха са свързани със седловината Дясна Краледворска порта, лесно достъпна откъм Тевно езеро и значително по-стръмна и камениста в Демиркапийския циркус. През Дясна Краледворска порта минава пътеката от хижа Пирин до заслон Тевно езеро. Различима е от съседната Лява Краледворска порта по колът зимна маркировка в най-ниската си част.
Внушителен труднодостъпен каменен гребен свързва връх Кралев двор с разположения в съседство на изток върхове Демиркапийски чуки. Гребенът донякъде прикрива типичните форми на върха, гледан от Демиркапийския и Краледворския циркус.
Кралев двор може да се изкачи за около 10-15 минути по северния си ръб от Лява Краледворска порта или южния си ръб от Дясна Краледворска порта. От заслон Тевно езеро върхът е на около 30-40 минути път в източна посока. От върха се открива забележителна панорама към циркусите Краледворски, Поповоезерен и Белемето, и разположените в тях езера и върхове.
Муратов връх
Муратов връх (2669 м) е величествен връх в Северен Пирин. Издига се на главното планинско било, на югозапад от Хвойнати връх и на северозапад от скалистия хребет Дончови караули, от който го отделя седловината Бъндеришка порта. На северозапад от върха се отделя ридът Гредаро, а на югозапад - Синанишкото странично било. Върхът е остър и скалист с форма на четиристенна пирамида. Склоновете му са стръмни, особено северните и източните, които са обект на алпинизъм. Изграден е от гранити. Муратов връх е обезлесен, като на места в подножието му се срещат единични групи клек. По време на Възродителния процес, бе преименуван на Гранитен. Въпреки, че това име фигурира в някои от новите туристически карти, не успя да се наложи сред туристите. Най-удобни изходни пунктове за изкачването му са хижите Вихрен, Синаница и заслон Спано поле.
Връх Безбог
Безбог или Бесбог е гранитен връх в Пирин, разположен на Полежанското странично било. Висок е 2645 метра. Намира се на разклонение на полежанското било, което се отделя от Полежан и се разкланя още веднъж от самия връх Безбог. Склоновете му към Полежан и заравнението при Полежан-поляна са каменисти. На изток започва покрития с клек Безбожкият рид. Той обгръща скътаните под него Безбожки езера. През този рид преминава пътеката от хижа Безбог за Поповото езеро (през т. нар. „Малка душевадка“). На север от Безбог започва къс рид с тревисто-каменисти склоновете във високите части и гъст клек в района на по-ниския връх Безбожка тумба (2263 метра). Западните склонове на Безбог към Полежанския циркус са скалисти и много стръмни, на места отвесни. Лесно се изкачва от хижа Безбог (преходът е около час и половина, връщането около 1 час) по тясна пътека, която се вие между клека и може да загуби по-невнимателните туристи. Може да се покори също от юг, тоест от седловината към връх Полежан, откъдето няма храсти и изкачването е неусетно. На върха е оформена голяма каменна камара, с която е свързана легендата за името Безбог. Бог Перун имал хубава дъщеря, която живеела край Самодивските езера, но в съседния циркус живеел бог Бес, който решил да грабне хубавицата. Брат ѝ Дженгал (виж връх Дженгал) научил за намеренията му и го подгонил, докато накрая не го настигнал на връх Безбог. Там го убил и го затрупал с камъни — камарата създава точно такова впечатление.
Има и друго обяснение за името на върха — по турско време тук било устроено "безбожно клане" на моми, които перяли платната си в езерото.
Връх Синаница 
Синаница (2516 м.), наричан още Разцепения връх, Варовитата чука или Чуката е един от най-красивите върхове в Пирин и изобщо в България. Издига се на Синанишкото странично било, на югозапад от връх Георгийца и на север от Момин връх. Изграден е от розово-сив мрамор. Има характерен разцепен вид, поради което не може да се сбърка, когато се гледа от югозапад, например от град Сандански. Североизточната му 200 метрова отвесна стена е алпийски катерачески обект от категория "а". Тя е изкачена за пръв път от Андрей Тодоров и Васил Настев през 1949 г., а първото зимно изкачване е през 1955 г. От върха при ясно време се разкрива красива гледка към Кончето и в. Вихрен на североизток до в. Каменица на югоизток. От едноименната хижа, която се намира на северозападния бряг на Синанишкото езеро до върха може да се стигне за час. Тъй като се намира малко встрани от останалите обекти в Пирин, Синаница е по-малко посещаван връх, но е любим на много от туристите. До него може да се стигне от хижите Вихрен, Беговица (Каменица), Яне Сандански или заслон Спано поле. Всеки от преходите е между 2 и 6 ч.