Официален туристически портал на Община Банско. Туристическа информация за Банско, кутурен афиш.

Археологическите проучвания в района на Разложката котловина показват, че животът тук е добре засвидетелстван още от неолитно-енеолитната епоха на VI -IV хил. пр. Хр. За района около Банско най-старите археологически находки са от късно-бронзовата и ранно-желязната епоха/III -II хил.пр.Хр./.

Направени са обходи във всички населени места в общината и са открити над сто археологически обекта, които са регистрирани в Археологическата карта на България още през 1993 г. Те включват селища, крепости, некрополи, могили, светилища и др.

На възвишението „Св. Иван” е проучено тракийско светилище на огъня, използвано за култови практики и през по-късни епохи.

При проведените редовни археологически разкопки в м.“Карагонско“ е разкрита част от късно-античен некропол, като в един от гробовете е погребан римски легионер.

При оран в м. „Доброкьовица“, случайно е засечен гроб на лечител от ІІв. с необходимия за дейността му инвентар.

Откритите до момента три ранно-християнски базилики от кр. на IV-нач. на V в.сл.Хр. в местностите: „Св.Иван“, „Шипоцко“ и „Св.Никола“ доказват ранното приемане на християнството в региона. От този период най-вероятно започва неговото проникване по долината на р.Места и в частност – в земите на Разложката котловина и района около Банско, където се срещат светилища на едни от първите канонизирани светци: Св.Петър и Павел, Св.Текла, Св.Варвара и др. Официалното присъединяване на земите около Банско към Българската държава става през 864 г., когато по силата на сключения българо-византийски договор са отстъпени земите по горното и средно течение на реките Струма и Места. Разкритият комплекс в местността „Св.Иван“ от късно-антични керамични пещи /IV-Vв.сл.Хр./ вероятно е възникнал в отговор на нарасналото търсене на строителна керамика за изграждането на новите култови постройки. Това е най-големия регистриран до този момент производствен керамичен център у нас от периода на късната античност (ІV - VІ в.), с най-висока степен на запазеност.

В непосредствена близост до базиликите се разкриват некрополи. Гробовете в повечето случаи са вкопани в материковата скала, срещат се и изградени от камък и споени с хоросан гробни камери. Гробният инвентар е оскъден, но прави впечатление големият ръст на погребаните, някои от които са с размери 1,90-2,00м. Също така се забелязва, че всички са погребани по християнски обичай, няма следи от наранявания и болести, а самото използване на некрополите съвпада с времето на обитаване на прилежащите селища.

До момента са проучени археологическите обекти в м“Св.Иван“и в м.“Шипоцко“. Продължават разкопките в м.“Карагонско“ и на укрепените селища в м.“Св.Никола“ и в м.“Ситан кале“.