Печат на тази страница

Паисий Хилендарски

Портрет на Паисий. Худ. Кою Денчев Портрет на Паисий. Худ. Кою Денчев

/1722-1773/

Монах, родоначалник и вдъхновител на Българското възраждане, първи историограф на България.

Той е най-малкия син в семейството на заможния търговец от Банско - Бильо Баанов и Катерина Кундева. По-големия брат на Паисий – Лазар, става монах под името Лаврентий в Хилендарския манастир. Споменава се многократно в кондиките на манастира. Хаджи Вълчо е средния син на Бильо Баанов , един от най- щедрите ктитори на Хилендарския и Зографския манастир.

В своята история Паисий отбелязва, че отишъл в Света гора през 1745 г., при брат си Лаврентий в Хилендарския манастир. Там той започва да събира данни за своята история, често пътува като таксидиот, събира дарения и води поклонници в обителта. През 1761 г. посещава гр. Карловци, Сърбия, за да уреди някои манастирски дела, но всъщност, както самия той посочва в послеслова си търси данни , проучва сведения за българската история в библиотеката на сръбската патриаршия. През 1762 г. Напуска Хилендарския манастир и се премества в Зографския манастир, където намира по благоприятни условия за довършване на книгата си. Черновата на историята и днес се съхранява в библиотеката на манастира.

Паисий сам разнася и разпространява своята история. Той е човек с буден ум, жаден за знания, отдал себе си за духовното издигане на народа си. За влиянието на ,, История славянобългарска“ свидетелствуват многобройните известни до сега нейни преписи и преправки. Тази история поставя началото на българското Възраждане, а народът го назовава негов Патриарх.