/11.I.1854, Банско – 18.ХI.1920 г., Виена/.
Учител, участник в национално-освободителните борби, общественик.
Произхожда от известния род Хадживълчеви. Баща му Димитър е дългогодишен кмет на Банско. Михаил Хадживълчев учителства известно време в тукашното училище като преподава български език по взаимоучителната метода. В навечерието на Априлското въстание се включва в революционното движение. Става близък помощник на Хаджи Кандит Дъгарадин при изграждането на революционен комитет през 1876 година. Заедно с него той е един от основните организатори и участници в Кресненско-Разложкото въстание през 1878 година. Избран е за делегат на свиканото от Натанаил Охридски събрание в Горна Джумая. По време на въстаническите действия е войвода на чета. След погрома на въстанието е преследван от турските власти и се премества първоначално в Горна Джумая, а после в Дупница. В края на ХIХ век се установява в София. Заедно с братята си Иван и Лазар основават първата специализирана мебелна фабрика след Освобождението. През 1920 година те даряват 60 000 златни лв. за построяването на хотел в Банско, от доходите на който общината да подпомага финансово развитието на просветното дело и лесовъдството чрез залесяване на голите хълмове в околностите на града.