Официален туристически портал на Община Банско. Туристическа информация за Банско, кутурен афиш.

motorist

Марко Теодорович Везьов /Хаджитодоров/

/ок. 1760, Банско – ок. 1837, Банско/

Търговец, радетел за развитието на просветното дело.

Произхожда от родолюбивия род Везьови. Търгува главно с Виена. През 1792 г. дава средства за отпечатването на един от първите новобългарски буквари, с който се нарушава църковнославянската традиция и се въвеждат елементи на светската система на обучение. Букварът е издаден под заглавие: „Первое учение хотящим учится книг писмени славенскими, називаемое, Буквар.” Той се явява второ издание на учебника на сръбския просветител и духовник Захарий Орфелин, като от неговото пълно заглавие съзнателно е съкратен текстът: „нын первое ради употребления серпскаго юношества издань...”. Това се наложило поради обстоятелството, че Марко Теодорович насочва книгата и към българските училища, придава и по-широко южнославянско значение. С въздействието си в тази насока той изпълнява ролята на учебник на прехода от църковно-славянски към говоримия език, към съвременното и широко разбираемо предаване на граматиката, към обогатяването на училищната просвета.

За съществуването на това издание съобщава за пръв път Любен Каравелов в статията си „Българската журналистика”, публикувана във вестник „Московские новости” през 1862 г.. За него се споменава и в двете издания на „Българските старини из Македония” от 1908 и 1931 г. на Йордан Иванов. Тук авторът използва учебника като ярък документ за българското народно самочувствие.

С името на своя иждивител – така остава известен буквара след неговото издаване. Той излиза 32 години преди „Рибният буквар” на Петър Берон и въпреки, че не получава толкова голяма известност, се явява ценно помагало в мрачната нощ на робството. Букварът на Марко Теодорович Везьов е славна страница от миналото, изява на културната взаимност на балканските народи, част от великото зазоряване на Възраждането.