( ок 1750, Банско – неизв. )
иконописец и стенописец, основоположник на Банската художествена школа.
Израства в семейството на свещеника Вишан ( монашеско име Висарион ). Според семейно предание около 1770 г. отива във Австро-Унгария, където учи живопис. Не е известно кои са неговите учители и кога се завръща в Банско. Наричат го Молера ( от немското Maler – „живописец“, „художник“ ), от там и името на цялата фамилия Молерови. Под влияние на европейското изкуство през XVIII век, Тома Вишанов рисува своите изображения по нов начин, непознат до тогава в българското религиозно изобразително изкуство. Създава творби, в които фигурите са реалистични – пълни с движение, жизненост и светлина. Тези черти от ранния период на неговото творчество се срещат в стенописите му от Рилския манастир – в олтарната част на църквата „Св. Лука“ (1798 г.) и в църквата „Покров Богородичен“ ( 1811 г. ), а също и в постницата „Св. Лука“. През втория период от творчеството си ( нач. XIX в ), Молера създава по – традиционни произведения, особено в иконописта. Тома Вишанов е новатор в ранния период на Българското възраждане. Неговите схващания за изкуството остават неразбрани и не се усвояват първоначално от съвременниците му. Творчеството му не е проучено цялостно.
