/24.VI.1882 – 31.Х.1965 г./
Просветен деец и общественик, основател на читалището в Банско и ръководител на китаро-мандолинен оркестър. Участник в Илинденското въстание и негов летописец.
Роден в будно родолюбиво семейство. Учи в Банско, Горна Джумая /Благоевград/. Завършва американски колеж в Самоков. За да си осигури издръжката работи в печатницата на Ст. Баръмов. Посещава музикални курсове при проф. Добри Христов. Непрестанно и системно се самообразова, изучава и усвоява английски език и се изгражда като личност с прогресивни идеи и широки културни интереси.
Започва обществената си дейност като библиотекар при основаното през 1894 година читалище „Селска почивка“. Включва се в революционното движение, става член на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
От 1909 година в продължение на половин век неизменно учителства в родния си град и разгръща разнообразна обществена, културно-просветна и книжовна дейност. Негови ученици са много известни банскалии, сред които и Никола Вапцаров. Основател на въздържателно и туристическо дружества, ръководи училищен хор, китаро-мандолинен състав и театрална трупа. Режисира пиесите „Руска“, „Иванко“, „Големанов“, „Многострадална Геновева“ и много други. Сътрудничи на вестници и списания с разнообразни по жанр литературни материали. Става инициатор за общоградски гимнастически чествания на празника на двамата славянски просветители – Кирил и Методий. Притежава една от най-богатите за времето лична библиотека, която е дарена от неговите наследници във фонда на Музеен комплекс – Банско.
Носител е на орден „Кирил иМетодий“, 1960 г.
