Печат на тази страница

Неофит Рилски

/1793, Банско – 1881, Рилски манастир/

Духовник, учител, педагог, художник, книжовник, фолклорист, преводач, лечител, нотописец, общественик

         Просветното дело е на особена почит в Банско. Тук е родното място на видния български книжовник и просветител Неофит Рилски. Роден е през 1793 г. в Банско. Мирското му име е Никола Поп Петров Бенин. Потомък на известни фамилии – Германови / Голеви/ по майчина линия, взели активно участие в политическия живот на Сърбия, и Бенини по бащина - търговци, които имат кантори в Средна и Западна Европа. Никола Поп Петров Бенин започва да учи в килийното училище на баща си. С банскалии, иконописци отива в Рилския манастир, за да рисува. Така той попада в едно от най – големите културни средища на българската нация за този период. През 1818 г. приема монашеското име Неофит и отдава всичко от себе си за ,, народна полза“, да бъде учител, книжовник и просветител.Личността и делото му заемат съществено място в историята на българското образование. През 1834 г. Неофит Рилски приема поканата, да стане учител в Габрово, за тази цел заминава за Букурещ, изучава взаимоучителната метода, създава 78 бр. взаимоучителни таблици, превежда и подготвя за печат необходимите учебници и помагала, създава ,, Болгарска граматика“, а на 2 януари 1835 г. започва да преподава в Габровското училище. Отдава живота си на една велика цел- духовното въздигане на българския народ. Написва първите училищни правилници. Изработва първия български глобус, който се съхранява в Рилския манастир. Работи върху българо-гръцки речник, който той нарича ,,Лексикон“.

         През 1848-1852 г. ръководи катедра по славянски език в богословско училище на о. Халки. Просветната дейност на Неофит Рилски е свързана с важен етап от развитието на новобългарската култура – движението за новобългарско училище, книжнина и език. Човек с енциклопедични способности. Не случайно той се явява като една от водещите фигури на българското просветно движение през 19 век.

        През 1882 г. Константин Иречек го определя за ,, патриарх на българските писатели и педагози“.