Попово езеро – легендата, която оживява в камък и вода
В сърцето на Пирин, на повече от 2200 м над морето, сред скалисти върхове и божествена тишина, се намира едно от най-мистичните места в България – Попово езеро. Най-голямото от единадесетте Попови езера, то е разположено на дъното на най-големия циркус в Пирин – Поповоезерния, който впечатлява със своите размери от 6 км дължина и 3 км ширина. Около него – върховете Джангал, Кралев двор, Момин двор, Полежан и Безбог – всъщност са основните персонажи от една легенда, родена в древността по нашите земи.
Дъщерята на бога на бурите живеела в самодивските градини край езерото. Бог Бес, живеещ в северния циркус, запленен от хубостта й, поискал да я вземе за жена. Разбирайки за това, брат ѝ Джангал организирал битка, събрал духове и сражението завършило с победа над северния бог и затрупването му под купчина камъни.
„Богът на бурите и мълниите имал хубава дъщеря, която живеела в самодивските градини край Попово езеро. В съседния циркус, от север, живеел бог Бес, който решил да вземе хубавицата за своя жена. Брат й Джангал научил за намеренията на бог Бес, събрал злите духове и с тяхна помощ победил похитителя и го затрупал с камъни. И така, до днешни дни, когато на връх Безбог, намиращ се на север от Попово езеро, можем да наблюдаваме купчината камъни“ (Душков, 1972; Марков, 2007).
Наименованието на връх Безбог, съществуващата пирамидална купчина камъни, Самодивските езера, намиращи се в малък циркус между върховете Джангал, Момин двор и Кралев двор, разкриват по своя митичен, но категоричен начин пътя си до настоящето, чакайки ни търпеливо да открием древните познания. Тази легенда е доказателство за архаичен вариант на двуборческия мит, в който битката се води чрез хвърляне на камъни. Антагонистът – този, който ламти за богатства, жени и животни, е наказан. Бог Бес притежава всички черти на антагониста според древните легенди. Той е похитител на жени, живее в съседния циркус, т.е. е външен и чужд за божественото семейство от циркуса на Попово езеро. Домът му – циркусът на Безбожкото езеро, е разположен на север от Поповия циркус, а според древнотракийските вярвания всичко северно олицетворява студената, тъмната, злата част от хоризонталната структура на света.
Скалното светилище от циркуса на Попово езеро е открито през 2002 г. от екип на Университетския научно-изследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при ЮЗУ „Неофит Рилски“. Приложени са археологически, етноложки и археоастрономически методи. Светилището представлява природен код, състоящ се от три вписани концентрични окръжности. Максималният им диаметър е около 3 км. Външната окръжност се състои от импозантни скалисти върхове. Тя се намира в позиция „горе“ и е маркирана със скално-изсечен трон/жертвеник. Пред него са локализирани множество култови огнища и фрагментирана керамика, датираща от I хил. Пр. Хр. Втората окръжност опасва брега на Попово езеро. Намира се в позиция „долу“ и е маркирана с импозантен скално-изсечен жертвеник с форма на корито. Самото корито е изсечено върху монументален скален блок, оформен като пресечена пирамида. Паметникът може да се отнесе към I хил. Пр. Хр. Най-вътрешната вписана окръжност се очертава от брега на островчето Попова капа. То е маркирано от цистов гроб (древен тип гробно съоръжение, което представлява правоъгълна или квадратна камера, изградена и облицована с каменни плочи, предшественик на съвременните ковчези).
В сакрализираната територия на циркуса на Попово езеро се влиза през седем „врати“ (проходи). Пет от тях и до днес носят показателното име „порти“. А в долината на извиращата от езерото р. Ретиже, е локализиран свещен път, свързващ скално светилище Митровица с циркуса на Попово езеро.
Според етноложкия запис на Павел Делирадев, чак до времето на Кримската война (края на 19 век), в циркуса на Попово езеро пристигали на сторят курбан, както местните жители от района на Пирин, Западните Родопи и Рила, така и поклонници от Солун, Сяр, Драма, Кавала, дори Цариград. Те идвали на коне и катъри по долината на р. Места, принасяли в жертва овни в култовите огнища и ставали хаджии.
До 1942 г. езерото носи името Папазгьол, което е буквален превод на сегашното му име на турски език. С името на езерото са свързани поне още две легенди. Според по-популярната, то се нарича така, защото в него се хвърлил един поп от мъка по обезчестената му от турците дъщеря. Когато попът потънал, килимявката му изплувала и се образувало островчето в средата на езерото, носещо същото име. Според другата легенда, след покръстването на българите през IX век, един поп се качил в Пирин, за да изгони царстващия там славянски бог Перун. Намерил го, но Перун така се разлютил от неговата дързост, че го хвърлил в езерото да се удави. И отново килимявката изплувала на повърхността и се превърнала в островче.
–
- Класация: То е първенец в Пирин по площ (123,6 дка) и дълбочина (29,5 м). В национален мащаб е четвъртото по големина планинско езеро и второто по дълбочина след езерото Окото в Рила.
- Местоположение: Намира се на 2234 м надморска височина в дъното на огромния Поповоезерен циркус. Оградено е от внушителните върхове Джангал, Сиврия, Кралев двор, Джано и Момини двори.
- Особености: В средата на езерото има малко островче, покрито с клек, което според легендите прилича на килимявката на поп, паднал във водите му. До 1942 г. е носело името Папазгьол.
- Туристически маршрути:
Вариант 1: Добринище – хижа Безбог – Попово езеро: Преходът до езерото се счита за сравнително лек и изключително живописен. Начална точка: Хижа Безбог, до която се стига с двуседалков лифт от хижа Гоце Делчев (над град Добринище). Времетраене: Около 1:20 – 1:30 часа в едната посока от хижа Безбог. Маркировка: Пътеката е добре обозначена със зелена маркировка.
Вариант 2: Банско – хижа Демяница – Попово езеро: Това е сериозен преход за подготвени туристи, който отнема около 4 – 5 часа общо в едната посока.
Начална точка: хижа Демяница. Пътят води по поречието на река Валявица, преминавате покрай Валявишките езера и изкачвате Джангалската порта.
Времетраене: Около 4 – 5 часа.
Маркировка: Жълта лента.
*Информацията за представените културно-исторически обекти е събрана в резултат на теренно проучване в рамките на Експедиция „Западни Родопи“ през 2001 и 2002 г. проведени с участието на „Студентския научно изследователски клуб за древни култури“ към катедра „Културология“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и публикувана в научното издание „Културно наследство и приемственост“, проф. Васил Марков, УИ „Неофит Рилски“, 2007 г.
Popovo Lake – the Legend Brought to Life in Stone and Water
In the heart of Pirin, at more than 2200 m above sea level, amidst rocky peaks and divine silence, lies one of the most mystical places in Bulgaria – Popovo Lake. The largest of the eleven Popovi Lakes, it is situated at the bottom of the biggest cirque in Pirin – the Popovocirque, which impresses with its dimensions of 6 km in length and 3 km in width. Surrounding it – the peaks Dzhangal, Kralev Dvor, Momin Dvor, Polezhan and Bezbog – are in fact the main characters of a legend born in ancient times on our lands.
The daughter of the god of storms lived in the Samodiva gardens by the lake. God Bes, living in the northern cirque, captivated by her beauty, wished to take her as his wife. Learning of this, her brother Dzhangal organized a battle, gathered spirits, and the fight ended with the defeat of the northern god and his burial under a heap of stones.
“The god of storms and lightning had a beautiful daughter, who lived in the samodiva gardens by Popovo Lake. In the neighboring cirque, to the north, lived the god Bes, who decided to take the maiden as his wife. Her brother Dzhangal learned of Bes’s intentions, gathered evil spirits, and with their help defeated the abductor and buried him under stones. And so, to this day, on Mount Bezbog, located north of Popovo Lake, we can see the heap of stones.” (Dushkov, 1972; Markov, 2007).
The name of Mount Bezbog, the existing pyramidal heap of stones, the Samodiva Lakes, situated in a small cirque between the peaks Dzhangal, Momin Dvor and Kralev Dvor, reveal in their mythical but unmistakable way their path to the present, patiently waiting for us to rediscover ancient knowledge. This legend is evidence of an archaic version of the combat myth, in which the battle is fought by the throwing of stones. The antagonist – the one who lusts after wealth, women, and animals – is punished. God Bes possesses all the traits of the antagonist according to ancient legends. He is the abductor of women, dwelling in the neighboring cirque, i.e., he is external and foreign to the divine family of the Popovo cirque. His home – the cirque of Bezbozhko Lake – is situated north of the Popovo cirque, and according to ancient Thracian beliefs everything that lies to the north embodied the cold, darkand evil part of the horizontal structure of the world.
The rock sanctuary in the cirque of Popovo Lake was discovered in 2002 by a team from the University Research Center for Ancient European and Eastern Mediterranean Cultures at South-West University “Neofit Rilski.” Archaeological, ethnological, and archaeoastronomical methods were employed in its investigation.
The sanctuary represents a natural code consisting of three inscribed concentric circles, with a maximum diameter of approximately 3 km. The outer circle is formed by imposing rocky peaks. It occupies the “upper” position and is marked by a rock-carved throne/altar. In front of it, numerous ritual hearths and fragments of pottery dating to the 1st millennium BC have been identified.
The second circle follows the shoreline of Popovo Lake. It occupies the “lower” position and is marked by an impressive rock-carved trough-shaped altar. The trough itself is carved into a monumental rock block shaped like a truncated pyramid. This monument can also be dated to the 1st millennium BC.
The innermost inscribed circle is defined by the shore of the small island known as Popova Kapa. It is marked by a cist grave—an ancient type of burial structure consisting of a rectangular or square chamber constructed and lined with stone slabs, regarded as a predecessor of the modern coffin.
The sacred territory of the Popovo Lake cirque is accessed through seven “gates” (mountain passes). Five of them still bear the telling name “Porti” (“Gates”). In the valley of the RetizheRiver, which flows from the lake, researchers have identified a sacred route linking the Mitrovitsa rock sanctuary with the cirque of Popovo Lake.
According to the ethnological records of Pavel Deliradev, until the time of the Crimean War, local residents from the Pirin region, the Western Rhodopes, and Rila, as well as pilgrims from Thessaloniki, Serres, Drama, Kavala, and even Constantinople, traveled to the cirque of Popovo Lake to perform a “kurban” (ritual animal sacrifice). They journeyed on horses and mules along the valley of the Mesta River, sacrificed rams in the ritual hearths, and thereby attained the status of “hajis” (pilgrims who had fulfilled a sacred journey).Until 1942 the lake had the name Papazgyol, which is a literal translation of its current name in Turkish. At least two more legends are connected with the name of the lake. According to the more popular one, it was called so because a priest, grief-stricken over his daughter dishonored by the Turks, threw himself into the waters. When the priest sank, his kalimavkion (clerical cap) floated up, and thus the little island in the middle of the lake, bearing the same name, was formed. According to another legend, after the Christianization of the Bulgarians in the 9th century, a priest climbed into Pirin to banish the Slavic god Perun, who ruled there. He found him, but Perun became so enraged by his audacity that threw him into the lake to drown. And again, the clerical cap floated to the surface and turned into the small island.
–
- Ranking: It is the largest and deepest lake in the Pirin Mountains, covering an area of123.6 decares (approx. 30 acres) with a maximum depth of 29.5 meters. Nationally, itis the fourth-largest mountain lake and the second-deepest, following Lake Okoto(The Eye) in the Rila Mountains.
- Location: Situated at an altitude of 2,234 meters at the bottom of the vast Popovo LakeCirque. It is surrounded by the imposing peaks of Dzhangal, Sivriya, Kralev Dvor, Dzhano, and Momini Dvori.
- Unique Features: In the middle of the lake, there is a small island covered in dwarfpine. According to local legends, it resembles the „kalimavka“ (clerical hat) of a priest(pop) who fell into its waters. Until 1942, the lake was known by its Turkish name, Papazgyol.
Tourist Routes:
Option 1: Dobrinishte – Bezbog Hut – Popovo Lake
The trek to the lake is considered relatively easy and exceptionally scenic. Starting Point:Bezbog Hut, accessible via a two-seater chairlift from Gotse Delchev Hut (above the town ofDobrinishte). Duration: Approximately 1:20 – 1:30 hours one way from Bezbog Hut. TrailMarking: The path is well-indicated with green markings.
Option 2: Bansko – Demyanitsa Hut – Popovo Lake
This is a serious trek for experienced hikers, taking about 4–5 hours one way from the hut.
Starting Point: Demyanitsa Hut. Route: The trail follows the Valyavitsa River, passes by the Valyavishki Lakes, and ascends the Dzhangalska Porta (Dzhangal Gate) pass.
Duration: Approximately 4 – 5 hours.
Trail Marking: Yellow markings.
*The information about the presented cultural and historical sites was collected as a result of field research within the “Western Rhodopes Expedition” in 2001 and 2002, conducted with the participation of the “Student Scientific Research Club for AncientCultures” at the Department of Culturology, South-West University “Neofit Rilski,” andpublished in the scholarly edition “Cultural Heritage and Continuity,” Prof. VasilMarkov, SWU “Neofit Rilski,” 2007.