Манастирчето „Свети Пантелеймон“ край Обидим – светлина над планината
На около четири километра северозападно от село Обидим, в тишината на планината и на 1009 метра надморска височина, се издига малкото, но чудотворно манастирче „Свети Пантелеймон“. То пази вековна история и носи особена духовна сила, която местните усещат още отдалеч.
Първоначално, през 1814 година, светата обител е известна под името „Св. Атанасий Александрийски“. През годините мястото запустява, докато една необикновена случка не го превръща в едно от най-свещените кътчета в Пиринския край.
Чудото на иконата
През ноември 1909 година от Атонския манастир била изпратена иконата „Достойно ест Богородица“ като дар за Рилския манастир, в чест на рождения му ден. По Божия воля обаче иконата никога не стигнала до предназначението си. Монахът, натоварен с нейната доставка, се изгубил по пътя заради лошото време и оттогава нямало вест от него.
Месеци по-късно, през март, едно овчарче от Обидим, следвайки стадото си, се изкачило на близкия хълм и с изумление видяло как от изоставеното дъсчено манастирче се изливат разноцветни светлини. Вечерта момчето разказало за видяното в селската кръчма, а на следващия ден свещеникът и няколко мъже от селото се отправили към мястото.
Пред вратата на малкия манастир открили починалия монах, държащ в ръцете си иконата на Божията майка – непокътната и сияеща. Свещеникът прибрал иконата в църквата, монаха погребали с почести и веднага била изпратена вест до Неврокопския митрополит. Оттам известието стигнало и до Атон. В отговор монасите от Света гора разпоредили иконата да остане там, където е намерена – на святото място край Обидим.
Възраждането на обителта
Вдъхновени от чудото, свещениците от Обидим и Добринище решили да възстановят стария манастир. С общи усилия, с вяра и труд, хората от района започнали да го изграждат наново. Между 1912 и 1915 година манастирчето било възстановено и получило ново име – „Нова Богородица“, в чест на чудотворната икона.
На 27 юли, в деня на Св. Пантелеймон, Неврокопският митрополит осветил манастира и така той станал единственият в България, познат с три имена – Св. Атанасий Александрийски, Нова Богородица и Св. Пантелеймон.
Изпитания и вяра
През 1923 година манастирът бил опожарен от неизвестни лица. По стените и иконите и днес личат следите от огъня – черни, обгорели петна. И все пак, лицата на светците останали недокоснати – сякаш невидима сила ги е опазила от пламъците.
Години по-късно, през 1956 година, в обителта пристига младата монахиня сестра Доменика, тогава едва на 27 години. Тя посвещава целия си живот на манастира, грижи се за него и за поклонниците, които идват да се помолят и да потърсят утеха. Сестра Доменика умира през 1999 година – на същата дата, на която е родена – 9 септември.
Оттогава за манастира се грижат свещеник и неговата презвитера, пазейки жив духа на мястото.
Място на чудеса и мир
Днес манастирчето „Свети Пантелеймон“ е не просто паметник на вярата, а място на чудеса, където небето и земята сякаш се докосват. Посетителите усещат тишината, в която отекват молитви, и светлината, която, според легендата, продължава да озарява това свято място – така, както в онази нощ, когато едно овчарче видяло Божия знак над планината.
