Църква "Света Троица" Банско

Църквата „Света Троица” се намира в центъра на Банско и е един от символите на курортния град. Освен че е една от най-посещаваните забележителности в града, църквата е една от най-големите в България. До построяването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София „Света Троица” е била най-голямата църква в страната и на Балканският полуостров.

 

Храмовият комплекс обединява църквата, камбанарията и оградния зид и е обявен за архитектурно-строителен паметник. Църквата представлява трикорабна базилика и е построена през 1835 г. от местни майстори по инициатива на банския търговец Лазар Герман.

 

На главния й вход, в близост един до друг могат да се видят християнски кръст и турски полумесец - символ на търпимостта между двете религии.

 

Сред майсторите дюлгери, които строят храма в периода 1833 - 1835 г., изпъква името на Лазар Глушков. Изографисването й се свързва с имената на едни от най-изявените майстори от Банската и Дебърската художествена школа - Уста Велян Огнев, чието дело са уникалният резбован иконостас, оригиналните стенописи по колоните и купола, владишкия трон и амвона, дванайсетте колони символизиращи дванайсетте апостоли. Изкусна дърворезба обрамчва голямото Христово Разпятие над олтарния вход. Художниците от фамилията Молерови: Тома Вишанов, Димитър Молеров, Симеон Молеров и последния – Георги Молеров,  изработват прекрасните големи иконостасни и малки целувателните икони. Молеров, който прави кръста на разпятието, престола, големите иконостасни икони и целувателните икони, и Симеон Молеров, който също сътворява прекрасни иконостасни икони

.

Кулата-камбанария в двора на църквата е изградена малко по-късно - през 1850 г. - от Уста (майстор) Глигор Доюв. Тя е висока 30 м и се счита за символ на град Банско. През 1866 г. на нея е монтиран часовник, изработен от самоукия бански майстор Тодор Хаджирадонов. Неповторимата песен на четирите Велеганови камбани  векове наред оглася цялата Разложка котловина.

 

Целият комплекс е определен като едно от най-ярките достижения на българската култура от епохата на Възраждането.

Църквата  "Света Троица" в Банско е осветена  две години след зъвършването й - през 1837 г. по време на петвековното турско робство.

 

Издигната със средствата на голям брой дарители - 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители без да се посочва кой колко е дарил. Изграден е върху имот в центъра на града, притежаван от тогавашния кмет на града Дядо Лазко (Лазар Герман). Той бил заможен банскалия, и ръководел изграждането на храма в трудни преговори с турците. Сградата, вътрешната украса, иконостасът с иконите, кулата,часовникът на камбанарията и камбаните също са дело на банскалии.

 

Смята се, че достолепният храм "Св. Троица" в Банско, с партер и два етажа балкони над него, е най-големият православен храм на Балканите, до построяването на храм-паметника „Александър Невски“ в София.

 

Той има три масивни врати, обковани с желязо, и много на брой високи прозорци със сводеста форма. Дебърският майстор Велян Огнев, който се заселил в Банско, е изрисувал дървения таван като звездно небе с ангели и облаци. Димитър и Симеон Малерови са зографисал иконите на иконостаса.

Изкусна дърворезба обрамчва голямото Христово Разпятие над олтарния вход. В дъното на храма са разположени женските отделения. Красиво украсени са и дванайсетте колони.

 

Година след година контактуващите с Европа банскалии се завръщали в родния градец със самочувствието на хора, видели далечни, свободни страни, с друга уредба на живота. Те са разглеждали там с почуда и възхищение катедрали и църкви, кроили са планове за родното си място. Зародил се в душите им мерак да построят голяма църква.

Най-много се запалил тогавашният коджабашия (кмет) на Банско Лазар Тодоров Герман-Голев, наричан мило дядо Лазко, макар че бил на 40 години. Той преценил нарасналите материални възможности и духовни потребности на тукашните люде и заповеднически заявил:

"Ке градим нова църква, двойно и трайно по-голема от тая в гробищата "Света Богородица". Новата ке кръстим "Света Троица". Но да помните отсега голема парa е потребна, та и много ангария требува да се работи от целото население. Парaта, чорбаджилар, е дадена от Бога за наша радост и ползу народу. Я дарявам моята градина в средата на Банско!"

След него Тома Хаджибена, от рода на Неофит Рилски, дарил мястото пред къщата си. Сега предстояло най-трудното - турските наредби разрешавали да се строят само малки църкви и то в края на селището на място, дето е имало манастир или оброчище. Една нощ дядо Лазко и верен нему човек донесли кръст, икона и други църковни антики и ги заровили в средата на очертания парцел. Помолили стара жена да "сънува", че в неговата градина има закопан кръст и икона. Повикали хора от турските власти и в тяхно присъствие разкопали посоченото от жената място. Извадили заритото там.

Сега трябвало да се издейства ферман за строежа. Няколко пъти изпращали молба в Солун, но всичко било напусто. Един ден в целия вилает се разнесло съобщение, че Аллах е сдобил с дългоочаквана мъжка рожба валията в Солун, та турци и християни да знаят и да се радуват. Дядо Лазко подсетил нашенците да се възползват от сгодния момент, за да получат това, за което дълго време са били петимни. Тръгнали с него и неколцина банскалии да занесат богата повойница на ханъмата. В даровете имало пеленки, дрешки, кондурки и златна парa. Не забравили да сложат пълна кесия жълтици в бохчата:

    "Вали паша, - покланяйки се рекъл дядо Лазко - Аллах ви е дарил с голема радост. По християнски адет (обичай) ние дойдохме да даруваме отрочето."

Трогнат пашата продумал: "Кажете с какво искате да наградя селището ви?" Отговорили му: "С ферман за строеж на църква, паша ефенди. Имаме си, ама е маленка и далеко от селото. Жените ги е страх да ходят, пък зиме има и вълци."

Получили обещание и скоро било изпратено султанско ираде (разрешение), но турска комисия определила размерите със забити нишани. Дядо Лазко се намръщил - маленка е, не е това, което той и в сънищата си виждал. Не продумал нищо, но през нощта с двама още банскалии отместили колчетата все по-навънка и все по-голямо ставало мястото. На другия ден наредил да се започне изграждането на висок четириметров зид околовръст парцела, та чуждо око да не вижда какво става вътре.

Така биват очертани основите на един от най-величествените храмове, изградени от нашия народ по време на тъмното робство. Близо четири години продължила градята (1833 - 1835 г.). Банско се разбунило като рояк раздразрени пчели. Всеки помагал с каквото може. Волски коли превозвали камъни, вар, пясък, дървен материал. Едновременно работили 350 души. А в Банско имало добри дюлгери, каменоделци, леяри, звънчари, резбари, механици.

Уста башията Димитър Дойов бил избран да ръководи строежа заедно с помощници от еснафа. Той бил близък с търговци, които посещавали често Италия и му донесли оттам планове

Затова по разположение и архитектура църквата прилича досущ на италианските кампанилии. Важното е, че строителният план е изпълнен с голямо майсторство. И това не е случайно. Уста башия Дойов е бил вече прочут със строителското си умение в Югозападна Македония, в Беломорието и на о. Кипър. Негово дело е гробницата на сръбските князе Обреновичите, както и патриархашеската църква в Белград. Паметна плоча на една от стените и днес напомня: "Сътвори Уста баши Димитър Доюв от Банско."

Дядо Лазко в моравото си джубе идвал всяка сутрин весел като на сватба: "Върви ли, върви ли момчета? Бързайте, искам да съм жив да видя това чудо. Който майстор работи най-добре ще му залепя жълтица на челото!"

Църквата растяла с дни, но когато издигнала снага над зида, неприятелско око забелязало, че тя е много по-голяма от разрешения размер. Турските власти спрели строежа. Нови разправии и отново пълни кесии с жълтици потънали в джобовете на агите. Пак започнала да расте сградата все по-голяма и все по-хубава. Ала все по-често не достигали пари и материали. Дядо Лазко къде с добрем, къде със зор натискал чорбаджиите да дават още средства, а бедните да помагат ангария по цели седмици. Когато се изпразнила общата каса строежът бил спрян и някои работници избягали.

Дядо Лазко яхнал своя кон, та право в Неврокоп при Мехмед бей, наричан още Алтън бей (златен) заради голямото му богатство. Имал си с него вземане-даване в търговията, та по такъв предлог поискал заем. Беят му дал 300 000 гроша. Градята продължила, но скоро пак спряла, защото била предизвикана по доноси проверка на размерите на градената църква и откъде са дошли многото пари. Дядо Лазко бил разпитван и жестоко измъчван. Не можал да издържи и признал, че е взел заем от Мехмед бей. Закарали го като арестант в Неврокоп на очна ставка с бея в присъствието на неврокопския каймакам, който люто се разгневил и наругал бея: "Свършено е с нашето царство, щом и ние даваме на гяуирите хиляди грошове да градят черкви-палати!" Беят дълго време бил в немилост, а дядо Лазко хвърлили в тъмница. Било наредено веднага да се събори недоградената още църква.

    "Аман - рекъл Уста башия Димитър Дойов на дошлите да събарят, - елате да видите какво е издълбано върху гранитен камък над главния черковен вход. Ние градим църква за нас и за вас, агалари, всички сме деца на султана, Аллах да го поживи."

Дядо Лазко бил предвидлив, та някога бил наредил да се издълбае турският герб с полумесеца и звезда от двете страни на християнския кръст. Като видели над входната плоча с турския герб, агите свалили фесовете, направили дълбоки поклони и се махнали.

 

Така с веротърпимост и отстъпчивост бил спасен от събаряне черковният храм.

През 1837 г. "Света Троица" била осветена и приела първите богомолци. Сред тях не бил дядо Лазко. Той оставил костите си в турската тъмница. Не знаем къде е гробът му и има ли такъв. Нямаме и снимка от него. Останал е неговият пример на родолюбец и надписът на черковния вход:

Сътвори ся сей божествений храм пресветия Троици предстоянием господина Лазара Германовича, помощию же живущим християном малим и великим в село сие Банско - лето 1837."

Отвъртре църквата ни смайва с огромното пространство с дължина 44 метра, ширина - 24 и височина на свода - 20 метра. Разделена е на три корабни части, преградени с долепени един до друг високи столове, на които заставали прави знатни мъже по време на молебен.В задната част на трикорабното помещение са разположени женските отделения - с партер и два етажа балкони над него, закрити с красива дървена решетка. Стените са иззидани от блокчета бял мрамор, грижливо оградени с червени тухлички, а хоросанът е бял и гладък сякаш е засъхнал преди няколко дена. Преданието казва, че е бъркан със зехтин. Вътре се влиза през три масивни мурови врати, обковани с желязо. Вратите и многобройните високи прозорци имат сводеста форма. Таванът отвътре е обшит с дървена, изографисана ламперия. Цялата тежест на покрива се носи от 12 колони, символизиращи дванадесетте Христови ученици. Дърводелците навярно е трябвало да обходят цялата гора, да намерят и отсекат най-дебелите мури. Те са обшити спираловидно с дебели въжета, напоени богато с катран, после покрити с мазилка с изрисувани пъстри гирлянди.

 

Художникът Велян Огнев е превърнал дървения таван в звездно небе, по което преминават облаци и ангели. От него се спускат дебели синджири с полилеи и кандила. Велян Огнев е доведен от търговци-банскалии от Дебърско - село Лазарополе. Завършил е в Италия специална школа за художествено оформяне на църкви и манастири. Заселва се в подпиринския градец и създава рода Велянови. До изпъстрения със стилизирани рисунки амвон води вита стълбичка. Той е същинска перла между колоните на средния кораб.

 

Сводовете на иконите са същинска художествена галерия, чиито картини пресъздават различни библейски сюжети. Иконите върху големия иконостас ни поразяват със своята миловидност на лицата, изписани с жизнерадостни багри. В тях са вложили своя талант майсторите от Банската художектвена школа на Молерите с основател Тома Вишанов, за който се предполага, че е учил живопис във Венеция и Рим. Олтарът е  изграден в полукръг и   издаден навън,  се намира зад иконостаса както се полага по църковните канони.

Още в тази категория: Църква “Успение Богородично” »