Стария град

Банско е едно от най-старите поселения в полите на Пирин, разположено на важни пътни артерии. Благодарение на удобното си разположение селището се развиваизвънредно бързои през XVIII век е сред най-богатите в югозападните български земи. Оживената занаятчийска и търговска дейност постепенно го превръщат в икономическо средище, а благодарение на стопанското укрепване и издигане на банскалии през Възраждането и пътуванията им в развитите страни на Западна Европа, Банско бързо се развива като селище с градски облик и се превръща в един от най-значимите центрове в Североизточна Македония.

Като реален израз за благосъстоянието на замогналите се търговски фамилии и до днес се извисяват интересните старинни домове – крепости на Банско, пригодени за сигурност и активна отбрана на стопаните си. Те се отличават от разпространените типове планинска българска къща по сложното си вътрешно разпределение, по наличието на сервизни помещения, на тайни коридори и скривалища, по масивния си каменен градеж.

Банската укрепена къща е възрожденска къща, подтип на разложко-чепинската къща от южнобългарския дял. Има предположения, че плановата й схема е донесена от Италия.

В приземния етаж са разположени месилникът, водникът, избата, подникът (обор) и други стопански помещения, а в домовете на банските търговци и занаятчии там се намирали дюкяните и занаятчийските работилници.

Горният етаж се изгражда около надлъжен чардак, от който е достъпна основната функционална група жилищни помещения - „кашчи“, гостна и женска одая, във всяка от които има огнища. Характерно за строителството на Банско е проходимостта от стая в стая, особенно важна за закрилата на стопаните от евентуално нападение. Гостната не се използвала за нуждите на семейството, винаги добре подредена и застлана с най-красивите и пъстри черги, тя очаквала своите гости. Женската стая била мястото, където жените се събирали, за да работят. „Кашчи“ е основното жилищно помещение във възрожденската банска къща. Тук се намира огнището за приготвяне на храната, като правило в страни от него се разполага по една малка ниша, предназначена за прибиране на домакински съдове и вещи. По стените са има вградени или пристенни мосандри (долапи) за завивки, облекло и др., като в долната им част се съхранявали хранителни продукти. В средата е софрата, около която се събирало семейството. В тази стая е и големият одер за спане на цялата челяд. В по-богатите домове в дъното на одаята имало излаз към задна стълба за двора. Във Веляновата къща оттам по цялата дължина на етажа е издадено и оградено с талпи тясно чердаче. Тук се е простирало прането, по-нататък е нужникът, последван от банята. Вход към сервизните помещения има и откъм големия чердак.

Най-характерната особеност за укрепената банска къща е наличието на каменно жилищно ядро, пригодено за временно пребиваване и за отбрана.

Стените на къщата са масивни, изградени от камък, като външните достигат до 1.20 м. дебелина. В тях са издълбани отвори, „бойници“, служещи за стрелба при нападение. Вратите са ниски, стабилни от мурово дърво, обковани с железни листове. Прозорците са малки, защитени отвън с железни решетки, а отвътре с дървени капаци, които се залостват с плъзгащи се, вкопани в стената греди.

Чардакът е просторен, ограден с красиво оформени пармаци (детайл от парапет) и изкусно врязани дървени колони. Срещу вратата на „кашчи“ е надвесена над двора дъсчена мивка, подпряна на полегати гредички.

От чардака се излиза на „колибата“. Тя се среща единствено в банската къща и представлява открита дъсчена тераса, наклонена към двора и свързваща стопанските постройки с жилищните помещения. Чудесно място, гдето през пролетта и есенните дни присядали на припек и с ръкоделие жените, а в летния зной на тази проветрива площадка се сушели плодове за ошав, ювка, тютюн, сено и др.

Банските възрожденски къщи са обградени и укрепени отвън с високи каменни зидове и мурови порти.

Оригиналното жилищно строителство в Банско не се среща в околните селища на Разложката котловина и е не само резултат на нарасналите материални възможности на банскалии, но и на по-високата им духовна култура. 

Още в тази категория: Площад Никола Вапцаров Банско »